Финансиране, но не за всеки. Така изглежда новата процедура на Министерството на иновациите и растежа (МИР) "Въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията". Тя рязко се отличава от модела на масово субсидиране, характерен за предходни процедури по "Технологична модернизация", които одобряваха над 1000 предприятия.
От 150 000 лв. до 850 000 лв. за AI и Big data за бизнеса Сегашният подход е коренно различен - той е проектиран като силно избирателна процедура, целяща да финансира лимитирана група от около 200 компании, които да подсилят технологичния авангард на българската индустрия. Критериите за оценка са прецизно конструиран двоен филтър, който прави всеки опит за кандидатстване от страна на неподготвени фирми практически безсмислен.
Без шанс за неподготвените фирми и стандартните инвестиции Новата процедура се отличава с категорично изместване на фокуса при оценката на проектите. Например програмата вече не финансира намерението за покупка на стандартно технологично оборудване, а изисква доказана способност за неговата комплексна и стратегическа интеграция. Това поставя непреодолима бариера пред два типа кандидати, които досега често са били бенефициенти по изглеждащи сходни процедури:
Дигитално неподготвените компании: Това са предприятия, които нямат изградена дигитална култура, липсва им базова автоматизация или нямат ясна визия как данните и свързаността могат да оптимизират процесите им. Те често възприемат дигитализацията като еднократен акт - покупка на нов ERP софтуер или една роботизирана клетка, без да разбират нуждата от цялостна промяна в организацията на работа. Критериите, изискващи висок процент на съответствие с нивата на дигитална зрялост (например нива 4, 5 и 6), автоматично ги дисквалифицират, тъй като те не могат да демонстрират необходимата основа, върху която да надградят.
Стандартните инвестиции в оборудване: Програмата "съзнателно" избягва да финансира проекти, които представляват обикновена подмяна или добавяне на машини, дори те да са модерни. Закупуването на нов CNC струг или поточна линия, които не са интегрирани в обща система за събиране и анализ на данни в реално време вече не се счита за иновация в контекста на Индустрия 4.0. Подобни инвестиции решават локални производствени проблеми, но не водят до системна трансформация и не създават интелигентно, свързано предприятие. Те са недопустими, защото не допринасят за постигането на основната цел - скок в конкурентоспособността чрез дигитална синергия.
Двойният филтър: селективност на участниците и на инвестициите
Програмата прилага строг подбор на две нива, което я прави недостъпна за повечето предприятия, свикнали с по-общите изисквания от миналото.
Критерии за участие - филтър на входа: За разлика от преди, където всяко второ производствено предприятие можеше да кандидатства за технологично оборудване, тук има високи прагови изисквания. Компании, които нямат изградена дигитална култура, базова автоматизация и ясна стратегическа визия, са ефективно елиминирани със стриктни критерии още на старта. Всеки опит за кандидатстване от дигитално неподготвена фирма е обречен на неуспех, въпреки възможните насърчения от некомпетентни консултанти, които преследват единствено краткосрочни ползи от подготовката на проект. Процедурата е създадена да разпознава и възнаграждава натрупаната зрялост, а не само добрите намерения.
Критерии за инвестиции - втори филтър по същество: Дори една компания да отговаря на входните изисквания, нейният проект ще бъде отхвърлен, ако представлява стандартна инвестиция. Програмата за Индустрия 4.0 в предприятията категорично няма да финансира обикновена подмяна или добавяне на машини. Закупуването на оборудване, което не е интегрирано в обща система за събиране и анализ на данни в реално време, не се счита за инвестиция в Индустрия 4.0. Инвестицията по процедурата трябва да води до системна трансформация и създаване на интелигентно свързано предприятие, а не просто до локално повишаване на производителността.
Стимул за реална дигитализация във високите нива
Тази безкомпромисна селективност има ясна цел: да катализира развитието на реална, дълбока дигитализация. Изискванията принуждават кандидатите да се насочат към високите нива на Индустрия 4.0, които включват:
Свързаност и прозрачност (Ниво 4): Внедряване на IoT системи за пълна видимост на процесите.
Предиктивна способност (Ниво 5): Използване на Big Data и изкуствен интелект (AI) за прогнозиране и оптимизация. Адаптивност (Ниво 6): Създаване на киберфизични системи за автономно саморегулиране на производството. По този начин програмата за внедряване на технологии от Индустрия 4.0 култивира мислене, ориентирано към стратегически партньорства. Тя насърчава зрелите компании да работят с качествени консултанти за точна дигитална диагностика и с водещи доставчици, способни да интегрират системни, цялостни решения за предприятията, а не просто да продадат хардуер.
Одобрението на едва 200 компании означава, че публичният ресурс ще се концентрира точно там, където ще има най-силен и устойчив ефект. По този начин критериите на процедурата съзнателно елиминират инвестиции, ориентирани само към повишаване на производителност и капацитет, за да подсили група от дигитални лидери в българската икономика - предприятия, които вече са доказали своя капацитет и стратегическо мислене. Реализираните проекти ще демонстрират потенциала на високите нива на технологични решения за дигитализацията в българската индустрия.
Източник: КАПИТАЛ