През май и в началото на юни в публичното пространство се появиха три интересни публикации. На 11 май Институтът за пазарна икономика представи новото си изследване "Успехите и провалите на българските общини 2011 – 2014", което се базира на преглед и анализ на одитните доклади на Сметната палата. Обхванати са 83 общини и техните разходи за близо 6 млрд. лв. На 17 май 2016 г. управляващият орган на програмата "Градски иновативни дейности" обяви резултати от селекцията на проектни предложения от 24 страни по първата покана от 15 декември 2015 г. На 6 юни 2016 г. в последния брой на информационния бюлетин за регионална политика на ЕС Inforegio бяха публикувани профилите на 28-те страни членки за 2016 г. по отношение на това как европейските структурни и инвестиционни фондове се използват за създаване на работни места и растеж. На пръв поглед не се забелязва някаква пряка връзка между тези три съобщения. В същото време, като се анализира информацията в тях, могат да се направят изводи, на базата на които да се формулират предложения за конкретни действия и инициативи.
Какви са изводите за разходите на общините
Изследването на Института за пазарна икономика показва, че 70% от разходите на общините в страната за периода от 2011 до 2014 г. са класифицирани като провал: проекти, които не изпълняват заложените цели; необоснованите харчове; неикономичното използване на средства; лошото управление на имуществото; нарушения при обществени поръчки и др. Едва 5% от разходите се определят като успешни, а 25% - като "некласифицирани" (Пълната база данни на изследването е на http://www.ime.bg ). Основните проблеми се срещат при управлението на бюджета, възлагането на обществени поръчки и разпореждане с имуществото на общините. Невъзможността на администрацията да изпълнява ефективно дадена дейност произтича от липса на капацитет и финанси, недостатъчни стимули или недобро планиране. Има съмнения за корупция и преследване на лични облаги. Съществува остра нужда от повече контрол и прозрачност при разходването на публични средства.
Непознаване на възможностите
От получените в управляващия орган на програмата "Градски иновативни дейности" общо 378 проекта, допуснати за класация за финансиране, 104 са от Италия, 72 от Испания, 27 от Гърция и само 2 от България. Очевидно местните власти у нас не познават възможностите на програмата и се нуждаят от допълнителна информация и стимулиране за участие в нея. Повече информация може да се намери на http://www.uia-initiative.eu/en/news-events.
Третата публикация дава обективна картина за състоянието към 2016 г. на всички страни - членки на ЕС, и конкретно на България като участници в осъществяването на Кохезионната политика на ЕС (Профилите на всички 28 страни членки могат да бъдат намерени на http://ec.europa.eu ).
Чрез 10-те национални програми за периода 2014 - 2020 г. България има възможност да получи 9.88 млрд. евро от европейските структурни и инвестиционни фондове. Заедно със средствата от националния бюджет (1.86 млрд. евро) страната разполага потенциално с 11.73 млрд. евро за инвестиции в различни области - създаване на работни места, икономически растеж, осигуряване на иновативна среда за развитие на бизнеса, подобряване на социалната интеграция и опазване на околната среда.
В момента основната задача на общинските администрации в по-големите градове в България е да организират изпълнението на инвестиционните програми за реализация на приетите Интегрирани планове за градско възстановяване и развитие. Сама по себе си това е една нова задача за тях, свързана с прилагане на иновативни подходи и управленски решения, включване на партньори и външни експерти за нейното реализиране. Необходимо е да се осигури устойчивост на интегрирания подход в политиките за градско развитие и постигане на сътрудничество между заинтересованите страни при прилагане на този подход и разработване на инструменти за изпълнение на всички нива.
Източник: Капитал