Година след приема по най-атрактивната мярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. все още не са договорени всички проекти, за които достига бюджетът. Въпреки оскъдната публична информация могат да се очертаят някои тенденции от първия прием.
Тенденции
Одобрени са 522* проекта с общ размер на разходите 369.5 млн. лв=, от които 182.3 млн. лв. безвъзмездна помощ или среден интензитет на подпомагането 49%. Най-голям относителен дял имат проектите в сектор плодове и зеленчуци – 262 проекта с инвестиции за 174 млн. лв. и 44% от общо одобрената за всички проекти субсидия. Резултатите, макар и неокончателни, отразяват заложените в първия прием критерии за подбор на проектите. Приоритет получаваха проекти от т.нар. чувствителни сектори - плодове и зеленчуци, животновъдство, етеричномаслени и медицински култури и биологично производство, което на практика изключи сектор зърнопроизводство. Критерият за биопроизводство в най-голяма степен изкриви резултатите, като даде съществено предимство на инвестициите в биологично растениевъдство за сметка на животновъдните проекти. С намерения за биологично земеделие само върху площите, включени в проекта, растениевъдите получаваха сериозна преднина с точките за биоземеделие.
В същото време съществуващите животновъдни стопанства нямаше как да преминат към органично земеделие само с част от животните си, още повече че за птицевъдството и свиневъдството биоземеделието е неприложимо. Не е изненадващ и високият среден размер на проектите - 708 хил. лв. Без обективен критерий за досегашни резултати всяка фирма, включително и стартираща, можеше да заяви максималния грант по мярката. Резултатът – съществена част от договорената субсидия се концентрира в малко на брой проекти. Единадесет процента от общият брой одобрени проекти са за над 1 млн. евро всеки, като субсидията за тях е 46% от общо договорената по първия прием.
Сред одобрените бенефициенти преобладават индивидуалните земеделски стопани, като липсва кооперация, въпреки че тези структури осигуряват устойчива заетост в селските райони – една от целите на програмата. Първият прием по мярката доказа колко важна е ролята на критериите за оценка и колко значим може да е всеки нюанс в прилагането им, защото проектите се "нагаждат" спрямо тях.
Промени за втория прием
С идеята да бъдат коригирани някои от изкривяванията Комитетът за наблюдение на програмата гласува промени в критериите за оценка и условията на подмярката. Редуцира се максимумът на инвестиционните разходи за един кандидат от 1.5 млн. евро до 1 млн. евро, както и максималният интензитет на гранта от 70 на 60% за индивидуални проекти, което е стъпка в правилната посока за по-балансирано разпределение на ограничения ресурс.
Други промени обаче остават спорни. Чувствителните сектори не увеличават относителната си тежест - получиха само 4 допълнителни точки увеличение (от 15 т. преди на 19 т. сега, но при по-голяма максимална оценка за едно проектно предложение – от 100 на 120 точки). Дали наистина тези сектори са приоритетни за земеделското министерство, щом се въвеждат два нови критерия, чийто общ сбор точки е 20 или с 1 повече от точките за чувствителен сектор? Това са 10 точки за съществуващо стопанство, извършвало земеделска дейност най-малко 3 години със средносписъчен персонал за този период поне 5 души - критерий, приоритeтизиращ съществуващите по-големи стопанства.
Вторият нов критерий може да бъде наречен критерий "антиземеделска техника". Съгласно него 10 точки получават проекти, в които над 65% от инвестиционните разходи по проекта са свързани със строителство или покупка на съоръжения, различни от земеделска техника. Критерият насърчава допълнителното "раздуване" на проектите с включването на разходи за строително-монтажни работи и не подпомага изпълнението на междинната цел на Програмата за развитие на селските райони за повече разплатени средства до 2018 г., защото проектите за строителство се кредитират и изпълняват най-бавно. В същото време критерият, който трябва да насърчи сдружаването и е в полза на "малките стопанства" – за организации на производители, остана непроменен (4 т.). Организациите са ощетени, защото не могат да покрият новия критерий за досегашна заетост (10 т.). Сред малкото организации на производители няма такива с над 5 души персонал. Коригиран е критерият за биопроизводство, като точки ще се присъждат само на сертифицирани биопроизводители без такива в преход (с намерения). Няма промяна на критерия за енергийна ефективност. При положение че няма никакъв контрол върху качеството на изготвените енергийни одити, на практика всеки, който може да плати за енергийно обследване, ще си осигури така необходимите допълнителни 8 точки по него. Това отново е в ущърб на по-малките неплатежоспособни стопанства. Комитетът за наблюдение не прие предложението на БАКЕП за въвеждане на обективен финансов критерий - съотношение, съпоставящо размера на проекта с печалбата на кандидата – показател, който по естествен начин отсява реалистичните проекти.
Очаква се вторият прием по мярка 4.1 да е с целия остатъчен бюджет за 2014 - 2020 г., което крие рискове. Вероятността да се финансират много проекти извън чувствителните сектори на средни и големи стопанства не е малка, което ще противоречи на целите на програмата, а ресурсът ще е изчерпан за корекции. Проект за изграждане на силозно стопанство за зърнопроизводство от среден арендатор с персонал над 5 души, който си плати за енергиен одит, ще събере повече точки от проект на малък животновъд или овощар само за техника. Възможно решение е определянето на подбюджети за отделените сектори, отделен бюджет за групи производители и т.н. Това ще гарантира конкуренция сред проектите вътре в секторите, без да се ощети цяло приоритетно направление, както стана с животновъдството при първия прием.
* Данните са от последният публикуван списък от ДФ "Земеделие" към 16.03.2016 г.
Източник: Капитал