След публичен сигнал на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП), който публикуваме отделно, възникнаха въпроси, който задаваме на асоциацията.
Между другото тя в агробизнес средите е известна като консултант, който не е „закачен" за даден бранш и не защитава ничии интереси. Освен това работи доказано професионално по всички оперативни програми. Емил Дърев е експертът й по земеделие.
Г-н Дърев, "Български фермер" разполага с данни, че В подмярка 4.2 при общ брой проекти 595 със заявена субсидия 817 млн. лв. средната инвестиционна стойност на един излиза 2,7 млн. лв. Има обаче "върхове" над 3 млн.лв. и "низини" под 1 млн.лв. Проектите с най-много - над 55 точки, са 249 със средна стойност 3,3 млн.лв. От 54 до 47 точки набират 167 кандидати със средно 1,1 млн.лв. А едва 42-46 точки, т.е най-малко, събират само 59 фирми със средна искана инвестиция 720 000 лв. Как тълкувате това?
- Цифрите говорят. Най-ниските - между 46 и 42 т.(от които над 90% са на съществуващи предприятия, като много месопреработватели, консервни фабрики и мандри като"Тандем" например)взимат минимум бонус. Като не са в селска община и обикновено не преработват собствена суровина вземат точки само за приоритетен сектор,работни места и енергийна ефективност. Но на такива утвърдени предприятия средната искана инвестиция е до 1 млн лева. Какво показва това? Че за разумни проекти до 1 млн. лв. кандидатстват само реални фирми.
Защото си правят сметката - за какво и колко инвестират, как ще връщат кредитите, какви лихви ще имат и т.н.
Докато тези с над 55 точки и над 3,3 млн лв, ако се види какви проекти имат за максимума пари, би трябвало да се стреснем отсега. Там субект с набрани 70 точки ще прави биологично вино от ябълки и ще продава едва по 960 бутилки първите 3 г.От четвъртата нататък не знаем колко ще продава, за да му се вържат сметките, но това е абсурд. Или пък друг ще прави сочен фураж от тиква, нищо лошо, ама за проект от близо 3 млн. лева?
Това е изкривяване на програмата в подмярка 4.2. Тук е заложен проблем. Т.е. съществува деформиране на критериите. Казвали сме го и на тематичната работна група по 4.2, и, когато се обсъждаха критериите, на комитета по наблюдение.
Но всъщност, прекъсвам Ви, в комитета на кого е мнозинството?
- По регламент и по програма това е висшият орган, който взима решенията, но мнозинството е на администрацията. И всяко решение, което тя набележи, може да го осъществи - това е реалността.
Като има толкова много браншови организации, как се получава това мнозинство?
- Ами, давам пример нашата асоциация кандидатства да стане член съгласно процедурата, но не ни приеха с формалното основание, че в устава ни не е заложено, че работим с малки и средни предприятия. А при нас 99% от клиентите са именно такива.
Сега ще сменяме устава си, за да отговорим на формалните изисквания. Други формално са отговорили...
Т.е. излиза, че представителността в сектора при възлови въпроси е неизвестно каква или фалшива това означава ли че не се дава възможност да се взимат правилни решения?
- Всеки бранш има позиция и има право да я защитава. Но от гледна точка на представителност, да, има много екзотични организации, за които никой не знае кой стои зад тях.
Вашата асоциация излезе с обосновано становище още през 2015 г. и с искане за тълкуване на сериозни празнини. Там смело питате за неяснотите по подмярка 4.2.
Не видяхме резултат от него, дирекция "Развитие на селски райони" в МЗХ само ви отговори с текстове от наредбата.
-Да, още нямаме отговор от администрацията издаваща подзаконовия нормативен акт, което се изисква по закона за административните актове.
Е, отговори ви шефът на дирекцията за развитие на селски райони в МЗХ.
- Само че не трябва да е той и се надяваме по-скоро да е неразбиране, отколкото подигравка. Трябваше да ни отговори министърът, който издава нормативния акт, така казва законът.
Какво се изясни все пак от поисканите от вас тълкувания?
- Зададохме 20 въпроса за неясноти по 4.2, на 2 е отговорено еднозначно, на другите 18 не. Това на практика е и една от причините да се забавя и обработването на проекти, и подписването на договори.
А може ли да се говори за липса на прозрачност и на обществен контрол върху проектите?
- Да, това липсва. Всъщност беше чудно защо администрацията държеше за новия период да се премахне т.нар. ЕКОП. Това е Експертната комисия за осигуряване на прозрачност. На нея трябва да участват браншовите организации. В предния програмен период най-малкото те имаха право да разгледат всеки един проект по същество и да си кажат мнението. Имаха този достъп - това осигуряваше вид публичност. С процедурата по новата ПРСР 2014-2020 комисията отпадна.
Сега, след като поставихме такъв въпрос на комитета по наблюдение, фонд "Земеделие" единствено публикува на страницата си към средата на март кои проекти по 4.1 са одобрени и кои-отхвърлени. И стигна до тук. Това обаче не е публичност, щом не можем да видим списък на всички кандидати и как са ранкирани. Нека да ги видим и без имена, само с номера. Така на практика ПРСР в сравнение с всички други оперативни програми е най-непубличната. Информацията, която може да се погледне например в ИСУН (Информационна система за управление и наблюдение) по другите оперативни програми, не може да се намери тук. Виждаме само това, което фондът реши да публикува. Там можеш да видиш кандидат, доставчик, технологии, цени - прозрачни са проектите.
Сега има претенции от някои асоциации за нов анализ на приоритетните сектори и видове култури. Така ли смятате и вие в БАКЕП?
- Тук вече говорим за политики - МЗХ е казало „това за нас е приоритет", но виждаме, че по-скоро е пожелание. Защото, като посочиш акценти и искаш постигане на някакви резултати, трябват и конкретни политики. За нас проблемът е, че няма политики, което е фатално.
Набляга се на плодове и зеленчуци, мляко и месо, етерично-маслени, но засега пак сме спряли само до там. Няма анализ кои от тях съответстват на условията и до какво ще доведат. Това е причината и критериите за избираемост да не са ефективни и да изкривяват програмата. Съгласно тях засега има немалка част проекти за кориандър, резене, артишок, брюкселско зеле.
Това ли са приоритетните ни култури, конкурентоспособни?. Всеки агроном ще каже, че са глупости. Да не говорим че дадени култури от дадени приоритети може да са акцент за един район, в друг не.
Но анализите и политиките, които ги няма, и данни за даден очакван ефект могат да кажат това. И как ще се постигат целите със свития ресурс на програмата. Защото е много ограничен наистина, затова трябва да е разписано с всяко едно евро, което е инвестирано, какво се има за цел. Това го няма.
Давам съвсем произволен пример с българските ябълки които са отглеждани исторически у нас, имаме опит, имаме пазари. И това е един устойчив бизнес, както и череши, круши, сливи - ето ви приоритети. Но артишок-извинете, с кого ще се конкурираме - с италианците ли на европазара...
Твърдите, че се одобряват проекти, при които има съмнение за устойчивостта им, така ли?
- Факт. Но така е, защото нямаме изготвени анализи нито от САПАРД, нито от предишната програма по основните мерки за производство и преработка, за да видим какъв процент от получилите финансиране са устойчиви инвестиции.
Давам пак пример с 4.2. За всички допустими сектори - мляко, месо, плодове,зеленчуци, преработка на зърнени култури мощностите ни са в пъти повече от наличните суровини и пазари. Но с начина, по който се прави ранкингът, хаотично и без секторни политики, МЗХ всъщност не знае какво ще постигне с новите инвестиции. Голяма част от проектите, които ще бъдат одобрени, ще са на новосъздадени фирми, които ще увеличават преработвателния капацитет без наличие на суровини и пазари. Ако това е политика, ще го разберем, но се съмняваме.
Но нали трябва да има и нови фирми - в Северозапада например?
- Добре, ако е така, тогава защо намалиха точките на последния комитет по наблюдение, ако целта е нови работни места там. В същото време вкараха 2 нови критерия, които според МЗХ ще „оправят" изкривяването, но според нас - не съвсем.
Първият - за съществуващи предприятия с устойчиви работни места. Добре,приветстваме го - дава шанс на реални фирми, забележете, които плащат данъци, да имат шанс да се класират.
Но твърдим по другите критерии, че и много новорегистрирани или такива със загуба ще се класират и ще имат право на субсидии, измествайки фирми,които допринасят с данъците си за немалката вноска на страната ни в ЕС.
Значи според вас измислени и нагласени бизнес идеи могат да минат. Как става?
- Факт е. Ще дам пак пример. В момента по критериите за избор се дават точки, ако земята, която се обработва, е в селски район, необлагодетелстван или Натура 2000. Нашето предложение беше да не се изисква над 75% от посочената в бизнес плана да е в селски район, а допълнително и над 50% от цялата земя на едно стопанство. Тогава няма да има изкуствени условия и изкривявания. Сега има стопанства с 20-30-40 хил. дка, на които малка част от нивите са в селски и необлагодетелстван район, посочват я и взимат точки по 2 критерия.
Който познава критериите и ранкинга, може да „пробута" много неприориотетни проекти, така ли е?
- Точно така. И те в един момент може да имат повече точки. Затова е важно сега по първия прием на 4.1 да се направи анализ колко и какви са одобрени.
Но вие също си правите анализи.
- Постоянно, затова знаем, че по 4.2 ще минат нереални проекти.
А после голяма част от одобрените няма да бъдат изпълнени. Но не казваме нищо ново - един анализ на МЗХ за миналия програмен период отчете, че между 30% и 40% от одобрените проекти по мерки 121 и 123 не са реализирани. Пита се, каква е политиката това да не се повтаря?
А защо МЗХ да си навлича подобен риск, нали в края на 2018 г. трябва да е платена дадена сума, за да не изгубим резерва от 100 млн. евро? Искате ли като НАЗ, обществен контрол над проектите?
- Да, има го този риск, не е ясно как ще усвоим около 800 млн. евро до 2018 г, за да не изгубим резерва. При положение, че с подмярка 4.1 и с втория прием по-лесно ще се усвоят средствата, но при 4.2 проектите са тежки и няма да се реализират бързо, а бюджетите и на двете не са толкова голяма сума, за да покрият изискванията през 2018-а за усвоени средства.
Второ - подкрепяме всяка публичност. Но фактът, че се прави един предварителен ранкинг и всеки би могъл да го провери, не е публичност. Не се виждат входираните проекти, как са ранкирани например всички 3400 по 4.1 и 600-те по 4.2. Да ги видим по сектори и как в неприоритетните по 4.2 има такива, които набират повече точки.
Проблемът е и в начина на определяне на критериите?
- Да, не е редно на комитет по наблюдение управляващият орган да предлага как да се променят. Това е странен подход. По-важно е тематичната работна група да ги обсъди и да се тръгне от формат с по-голяма представителност и тя да предложи какви промени да се обсъдят. Иначе излиза че пак управляващият орган сам предлага и решава.
Пак пример.Настоявахме за обективен финансов критерий - оперативна или чиста печалба или приходи. И колкото е по-малко съ-тношението между такъв показател и инвестицията, толкова повече точки да се получават. Тези критерии работят в другите програми с успех-това е сигурност и устойчивост. Защото не може фирма на загуба да прави проект за 5 млн. лева. Ама, явно ще може, макар че е на загуба и има няколкостотин хиляди лева оборот. Абсурдно е, но факт. А друга е с оперативна печалба от 3 млн. лв. и с проект за 1,5 млн лв. Коя е по-реално да го изпълни? Риторичен въпрос.
Източник: Български фермер