В търсене на проблемите и решенията | По-малко бюрокрация, по-ясни и еднозначни указания, по-малко чакане и по-гъвкави възможности за плащане са нужни в новата програма за развитие на човешките ресурси.
Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси" (ОПРЧР) е един от важните инструменти за подобряването на качеството на живот в България, постигане на по-висока заетост и повишаване на производителността. През годините на работата й обаче бенефициентите се сблъскаха с редица проблеми. Затова и към юни общият размер на договорените средства е 93.5%, но извършените плащания са едва около 44% от общия бюджет на програмата. Тези числа показват, че и към момента има реален риск от загуба на субсидии. Какви бяха проблемите досега и как можем да се поучимот тях?
Въпреки няколкократните смени на ръководството на програмата и междинните звена и декларираните намерения за опростяване на процедурите и ускоряване темпа на договаряне и разплащане това не се получи в обещания мащаб. Един от основните проблеми беше липсата на административен капацитет за управление на средствата в междинните звена - най-вече Агенцията по заетостта (АЗ) и Министерството на образованието, младежта и науката (МОМн). Заради това бенефициентите получаваха различни и често противоречащи си едно на друго указания и становища за изпълнението на проектите си, дори в рамките на едно и също междинно звено. В различното тълкуване на нормативните документи от различни звена и презастраховането за опити за злоупотреба със средства може да се търси причината за често усложнените до невъзможност условия за изпълнение на проектите.
Сериозен проблем, а и демотивиращ фактор за кандидатстване бяха забавените до абсурдност срокове на разплащане. Най-големи забавяния се получиха в разплащанията към обучителните организации, извършили обучения по ваучерните схеми, както и към работодатели, наели млади хора по процедурата за осигуряване на стаж като първо работно място за младежи, завършили образованието си. В редица случаи забавянията бяха с повече от 6 месеца, дори година след определения за целта срок. Често причините са в дребни документални пропуски или просто в непредвидено високия интерес по процедурите и лошото планиране на необходимия екип за управление, както и в липсата на капацитет за обработване на огромния обем документи.
Мерките, които биха довели до качествена промяна в усвояването на средствата по програмата през следващия програмен период и ефекта върху пазара на труда:
Друг сериозен проблем при изпълнение на програмата, който така и не намери решение в настоящия период, е механизмът за разплащане с бенефициентите. Техният кръг е широк и включва и училища и неправителствени организации, за които е изключително важно да се осигури финансов ресурс за изпълнение на проектите им до момента на изплащане на безвъзмездната помощ.
В България няма развита система за финансиране с кредитни средства или за предоставяне на гаранции към нестопански организации с ограничени активи и финансови средства. Естеството на дейността на подобни организации не предполага наличието и използването на значителни производствени активи, които биха могли да използват като залог пред банка за осигуряване на кредит или гарантиране на авансите. Така, за да може да се даде реален достъп на бенефициентите до тези средства, е необходимо да се промени условието за ползване на аванса, като се даде възможност за по-голяма гъвкавост. Това може да бъде постигнато чрез използването на запис на заповед или специална банкова сметка, по която да се превежда финансирането. Изразходването на средства от сметката трябва да бъде само за инвестициите по проекта, под контрола на обслужващата банка. То ва са механизми, които вече са бяха използвани и са с доказани резултати при преминалите процедури, финансирани по програма ФАР.
Голямото предизвикателство пред програмата през следващия програмен период си остава намирането на адекватни стимули за бизнеса, така че да може да се насърчи създаването на нови работни места. Практиката до момента показва, че по-голям ресурс се насочва към търсене на временни решения чрез прилагане на мерки с неустойчив резултат. Конкретен пример в това отношение са доказалите се като неефективни мерки за временна субсидирана заетост. Затова е нужно да се анализират и потребностите на работодателите, а не само проблемите на безработните.
Важно е да се отразяват потребностите на работодателите и пазарната среда, а не просто да се вземат чисто политически и административни решения. Практиката на процедурите, насочени към бизнеса до момента, е да се поставят множество, често неприложими и дори абсурдни лимити и ставки за стойността на услугите, за които бизнесът търси финансиране. Поставянето на подобни изкуствени рамки, далеч от реалната пазарна среда, демотивират бизнеса да участва по програмата, тъй като тя не предоставя възможност за решаване на неговите проблеми, а по-скоро би го обременила с неприсъщи дейности. Така подобни мерки привличат повече изкуствено създадени формирования с основна цел източване на средства чрез безсмислени проекти и не се превръщат в реален лост за намаляване на безработицата.
Важно е и да се има предвид, че бизнесът не иска да си губи времето в бюрокрация, но пък би приветствал повече възможностите за използване на електронни услуги. Въвеждането на ваучерния механизъм за финансиране на обучения на заети и безработни беше нов подход, който намали административното бреме пред кандидатите. Интересът към ваучерните схеми беше огромен, а механизмът - оценен като пример за добра практика и от ЕК. За съжаление начинът на прилагане на мерките се оказа твърде нецеленасочен и като краен резултат освен общата статистика за броя преминали успешно обучение, не може да се отчете значителен реален положителен резултат върху пазара на труда. В същото време бюрократичната тежест се прехвърли от ползвателя на услугата към обучителните организации, а огромните забавяния на плащания им подействаха силно демотивиращо.
Новата програма „Развитие на човешките ресурси" все още е в процес на подготовка, но вече е в почти финализиран вариант. През новия програмен период програмата отново ще се финансира от Европейския социален фонд. Тя ще продължи да подпомага широк кръг от бенефициенти чрез „меки" мерки, насочени към подобряване достъпа до заетост и качеството на работните места, намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване, модернизация на институциите на пазара на труда и т.н. Новост ще е използването и по тази програма на финансови инструменти, използвани в настоящия период в оперативна програма „Регионално развитие" и оперативна програма „Конкурентоспособност". Чрез финансови инструменти ще се подпомагат проекти за самостоятелна заетост, предприемачество и създаване на предприятия и облекчаване на достъпа до финансов ресурс за стартиращи предприятия.