Image
Статия за БАКЕП в сайта на списание "Икономика"

Процесът по разработване на програмите по еврофондовете за следващия програмен период 2014-2020 г. практически започна от началото на тази година. Основният ангажимент за подготовката лежи на плещите на управляващите органи, подпомагани, от една страна, от външни консултанти, специализирани в разработване на програми, стратегии и анализи на сектори, и от друга - от работни групи, в които влизат представители на министерствата, на гражданското общество и браншовите организации. В някои от програмите, като ОП „Регионално развитие", работата на работната група е в напреднал стадий. За съжаление програмите за бизнеса са най-назад в подготовката си.

За да може една програма да функционира от 1 януари 2014 г., би следвало документите да са готови и дадени на ЕК за одобрение. Теоретично може да се заработи, без да се чака одобрение, но това не е препоръчително, защото има риск даден аспект от програмата да не бъде одобрен или да се наложи промяна. Затова не изглежда реалистично новите програми да стартират преди средата на 2014 г. Дано предстоящите избори не блокират работата на администрацията.

Диалогът с бизнеса

За съжаление държавната администрация няма достатъчно и добре подготвени кадри, които, наред с оперативното управление на програмите до 2013 г., да се справят сами с процеса на програмиране за периода 2014-2020 г. Ако погледнем назад, предприсъединителните програми не бяха управлявани така, че да се създаде административен капацитет. Затова реалното финансиране на бизнеса започна по-активно от 2010 г. вместо от 2007 г. - например ОП „Конкурентоспособност" почти не работеше в първите 3 години. При всяко ново правителство винаги има промени в структурите, свързани с еврофондовете, което също затруднява създаването на експерти. Затова е важно администрацията да е в диалог с бизнеса. Той носи цялата институционална памет през какви проблеми са минали фирмите още от предприсъединителните програми и кои са добрите практики. Диалогът обаче все още предстои да стане ефективен, тъй като на този етап много малка част от предложенията на експертите се въвеждат. Институциите все още не разбират напълно, че възползването от безплатната експертиза на бизнеса може да доведе само до подобряване на усвояването.

Новият програмен период.

На този етап е ясно, че се формират 5 програми, като се обсъжда шеста - ОП „Наука и образование". В новите програми приоритетите са:

Финансирането

Една от най-важните тенденции в новите програми е намаляването на безвъзмездната помощ за сметка на въвеждането на финансови инструменти (т.нар. финансов инженеринг). Това на практика значи, че фирмите ще имат по-малко възможности за безвъзмездни средства, а финансирането ще бъде предоставяно повече чрез финансови инструменти под формата на дългосрочни нисколихвени кредити и дялови участия. Ползването на финансовия инженеринг е тенденция в Европа и ще се налага като предпочитан метод при ползване на европейски средства. За българския бизнес обаче това не е добра новина, тъй като той все още е твърде млад и неустойчив, като продължава да има драстична нужда от помощ за инвестиции. За собствениците на българските фирми все още е трудно да приемат, че ще вземат финансиране, като се разделят с дял от собствеността. Да не говорим, че кредитите, макар и с ниска лихва, не могат да се сравняват с подкрепата чрез безвъзмездни средства.

Най-гъвкавите промени се подготвят в ПРСР. Предвижда се мерките да не са разпределени в оси, което сега затруднява прехвърлянето на средства. Предстоящата програма обещава повече шансове за адекватна подкрепа на земеделието и селските райони според настоящите им нужди. Земеделските производители ще се зарадват също, че могат да кандидатстват с комплексни проекти. Това означава, че могат да получат финансиране за цялостен инвестиционен проект, който да включва освен техника и дейности по съпътстващ неземеделски бизнес.

Новините за новия програмен период тепърва предстоят. Всички се надяваме той да промени тъжните факти, че България продължава да е страната с най-ниска производителност на труда в ЕС и най-слабо развитата държава членка. Остава да стискаме палци новите програми да са основани само на добрите практики от настоящия период, като се избягват допуснатите грешки досега.