С бюджет от 373 млрд. евро за седем години, кохезионната политиката (или политиката за сближаване) на ЕС остава най-значимата инвестиционна политика на Съюза - въпреки бюджетния дефицит, причинен от Brexit, и нуждата от финансиране на нови политики, свързани с миграционния натиск, тероризма, глобализацията, икономическата трансформация и др.
Съгласно предложената от Европейската комисия "Многогодишна финансова рамка за периода 2021-2027 г." средствата на европейско равнище за финансиране на политиката са с около 6% по-малко, в сравнение с текущата рамка до 2020 г. Засега за България е планирано увеличение с 8%, което означава около 8.9 млрд. евро за финансиране на проекти по линия на европейските фондове.
И през следващия програмен период кохезионната политика ще продължи да инвестира във всички региони на ЕС от ниво NUTS 2, като се запазват трите категории: по-слабо развити - с БВП на човек от населението под 75% от средната стойност за ЕС, региони в преход - с БВП между 75% и 100%, и по-развити региони - с БВП над 100%. По отношение на метода на разпределяне на средствата от фондовете, предложението на ЕС все още е широко базирано на БВП на човек от населението - 81% от тежестта. Добавят се и нови критерии: младежка безработица, ниски равнища на образование, изменение на климата и приемане и интегриране на мигранти, за да се отрази по-добре действителното положение по места.
Предвижда се степента на национално/регионално съфинансиране да се увеличи, като ще се върне на равнищата отпреди кризата. Максималният принос на ЕС ще бъде до 70% за по-слабо развитите региони. По данни на Евростат 5 от 6-те региона на България попадат в категорията "по-слабо развити". Изключение прави Югозападният, в който е столицата София. Той е отнесен към регионите в преход.
Извършените оценки на политиката показват, че с течение на годините броят и сложността на правилата на европейско и национално равнище нарастват. Действащите системите за управление, контрол и одит са прекалено сложни. Това, от една страна, води до административна тежест и закъснения в изпълнението, а от друга, често възпрепятства потенциалните бенефициенти да търсят подкрепа от ЕС. В тази връзка, законодателният пакет от европейски регламенти за следващия програмен период предвижда серия от мерки за модернизиране на политиката на сближаване. Предложенията имат за цел постигането на "деликатен" баланс между приемствеността, т.е. запазване на това, което се е доказало като ефективно, и нуждата от реформи.
Предвижданите промени могат да бъдат обособени в няколко основни направления:
Фокусиране на политиката
От 11 тематични цели за периода 2014-2020 г., новата политика трябва да съсредоточи ресурсите си върху 5 по-гъвкави приоритетни цели:
Очакванията са "по-широките" цели на политиката да опростят докладването и да създадат възможност за полезни взаимодействия и гъвкавост между различните направления в рамките на дадена цел и да премахнат изкуствените разграничения между различните политики, които допринасят за постигането ѝ. По този начин се полага и основа за т.нар. "тематична концентрация".
По-голямата част от инвестициите по линия на Европейски фонд за регионално развитие (ЕФРР) и Кохезионния фонд (КФ) ще бъдат насочени към първите две цели. В зависимост от показателя "брутен национален доход на човек от населението", държавите трябва да инвестират между 65% (в най-слабо развитите региони) и 85% от разпределените средства по двата фонда в тези приоритетни направления. За България процентът е 65 – минимум 35% по цел 1 и минимум 30% по цел 2.
По-малко и по-ясни правила
Целта е да се създаде нормативна уредба включваща общ набор от опростени и консолидирани правила, с което да се намали административната тежест за програмните органи и за бенефициентите, като в същото време се поддържа високо равнище на увереност в законосъобразността и редовността. Новият законодателен пакет е почти наполовина намален в сравнение с настоящия програмен период, като припокриванията и повторенията са рационализирани.
Основните промени включват:
Предложените промени са стъпка в правилната посока, въпреки че не предоставят реален интегриран подход за всички фондове. За разлика от настоящия програмен период, Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони вече не е част от Регламента за общоприложимите разпоредби. Това от своя страна задава редица въпроси, най-вече свързани с правната рамка и правила за прилагане на подхода "Водено от общностите местно развитие" (ВОМР), предвиждащ възможността за многофондово финансиране и в периода 2021-2027 г.
Обвързване на инвестициите с очакваните резултати
Предвижда се всички оперативни програми на национално равнище да имат рамка за изпълнение с количествено измерими цели - брой на разкритите работни места, новопостроени автомагистрали и пътища на TEN-T, новоизградена ВиК мрежа и др. С новата рамка се въвежда и годишен преглед на изпълнението под формата на политически диалог между органите, отговарящи за конкретната програма, и Европейската комисия.
Ефективността на програмите ще се оценява и по време на т.нар. средносрочен преглед. Първоначално ще бъдат програмирани само първите 5 години. Средствата за оставащите две години - 2026 г и 2027 г., ще се разпределят на основата на съществен и задълбочен междинен преглед и оценка на всяка една от програмите, водещи до съответното препрограмиране през 2025 г. Междинният преглед ще определи дали са необходими промени в програмите въз основа на нововъзникващите приоритети, степента на изпълнението им и на най-актуалните специфични препоръки за всяка държава.
Намаляване на административната тежест
Новата нормативна уредба систематизира и засилва използването на опростени варианти за разходите, т.е. възстановяване на средства на база фиксирана сума, стандартни таблици за единични разходи или еднократни суми. Това ще създаде възможност плащанията по проектите към крайните бенефициенти да бъдат извършвани без необходимостта от представянето на всяка една фактура или фиш за заплата на контролиращите органи. Средства ще могат да бъдат възстановявани и въз основа на постигнатите проектни резултати. Този вариант ще допринесе за ориентирано към качеството изпълнение на проектите и ще позволи плащания въз основа на постигнатото и потвърденото качество.
Предвидени са и реформи, насочени към по-опростен и по-пропорционален контрол и одит на изпълняваните проекти, в т.ч. по-малко проверки. По-конкретно, за да се осигури подходящ баланс между ефективното и ефикасното изпълнение на проектите и свързаните с него административни разходи и тежести, честотата, обхватът и приложното поле на проверките ще се основават на оценка на риска, която взема предвид фактори като типа на извършваните инвестиции, бенефициентите, както и на равнището на риска, установено при предишни проверки на управлението и одити. Всичко това означава драстично намаляване на административните разходи, и съответно по-малко документация.
Засилено използване на финансови инструменти
Финансовите инструменти ще бъдат ключов механизъм за изпълнение за инвестициите в периода 2021-2027 г., които пораждат приходи или икономии на разходи. Разпоредбите за използването им са опростени и актуализирани, за да се гарантира по-добро и по-лесно изпълнение и по-бързо стартиране в сравнение с настоящия програмен период. На доброволна основа държавите членки ще могат да прехвърлят част от своите средства по линия на политиката на сближаване към новия централно управляван фонд InvestEU, за да ползват гаранция, предоставена от бюджета на ЕС. Новият фонд обединява съществуващите финансови инструменти в единна структура, за да се засилят инвестициите в стратегически области като научните изследвания и иновациите, цифровите мрежи и нисковъглеродната икономика. Предложените промени включват и нови, по-ясни разпоредби за комбиниране на безвъзмездни средства и финансови инструменти в един и същ проект, като безвъзмездните средства ще се използват за покриване на части от инвестицията, които може да не генерират приходи. Очаква се това да спомогне за привличането на частен капитал и инвестирането му в проекти от обществен интерес.
Идващата 2020 г. ще бъде изключително динамична по отношение на програмирането на средствата от европейските фондове за следващия програмен период. На национално равнище усилията следва да бъдат насочени в няколко направления:
Източник: Капитал