Текстът разглежда „отворените” прочити на романа „Време разделно” от Антон Дончев през последните десетилетия – през призмата на противоположни идеологически доктрини, отнасяния към историята на създаването, към едноименния филм и пр., за да открои правомерността на границите на подобен тип интерпретации. Основната теза е, че по този начин и двете полюсни трактовки със съответната си аргументация се обезсмислят взаимно в полето на художествената условност, тоест на романа като художествен факт, при което встрани от вниманието им остават както основното му послание, така и актуализацията на проблематиката му в първите десетилетия на ХХI век.
КРИТИЧЕСКИ РЕЦЕПЦИИ НА РОМАНА „ВРЕМЕ РАЗДЕЛНО” ОТ АНТОН ДОНЧЕВ ИЛИ ЗА ГРАНИЦИТЕ НА „ОТВОРЕНОТО” ЧЕТЕНЕ
-
-
- U-4921-2018
София Ангелова
- [email protected]
- Бургаски университет „Проф. д-р Асен Златаров”
- България
-
София Ангелова е родена през 1958 г. в Бургас. Завършва Английска езикова гимназия „Гео Милев” в Бургас и СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Българска филология”. Доцент, доктор на науките. Област на научни интереси: история на българската литература, поетика на художественото пространство, употребите на лудостта в българската проза, историческият роман, творчеството на българските писателки и поетеси и др. Преподавател е в Бургаския университет „Проф. д-р Асен Златаров”. Чете лекции по увод в литературната теория и българска литература. Автор е на монографиите „Пространството и неговият език” (2004), „Женският глас на историята” (2004), „Сънищата на разума: истории на лудостта в българската проза” (2015), „Металитературно” (2015), на сборника със статии „Българска литература – критически етюди” (2011, награда за нехудожествена проза на Община Бургас), както и на повече от 70 статии, учебници и учебни помагала по литература.
Abstract:Текстът разглежда „отворените” прочити на романа „Време разделно” от Антон Дончев през последните десетилетия – през призмата на противоположни идеологически доктрини, отнасяния към историята на създаването, към едноименния филм и пр., за да открои правомерността на границите на подобен тип интерпретации. Основната теза е, че по този начин и двете полюсни трактовки със съответната си аргументация се обезсмислят взаимно в полето на художествената условност, тоест на романа като художествен факт, при което встрани от вниманието им остават както основното му послание, така и актуализацията на проблематиката му в първите десетилетия на ХХI век.
Тема: Романът на историятаКлючови думи: литература история роман исторически роман отворено четене художествена условност идеологически доктрини
-
