Yavorov’s experiment to be not himself, to enter the zone of fiction, is a performative act: what we see on the road, on the move, crossing Sofia, coincides with the entry into and exit from the narrative (from the prose). In this compendium text, Yavorov, adopting a role uncharacteristic of him, continually refers to recognizable or hidden gestures of famous writers, demonstrating an ostentatious familiarity in handling them. There is an empathy with Luben-Caravelov’s “physiological sketch”, reminiscences from Aleko’s feuilletons, ironically snide remarks to P. P. Slaveykov, mockery at the poetry of Trifon Kunev. The narrative’s travelogue, the selected Sofia topoi are frankly reminiscent of Vazov’s cycle of stories “Kardashev on the Hunt”. Yavorov’s text abounds with quotations – from the mocking-parody of Nietzsche’s Zarathustra and the Gospel to the profane-volgarized belitrization of his own lyrical motifs, i.e. to the seemingly muted self-reference to already published.
IN THE WHIRlPOOL OF THE GAME OF QUOTES (OBSERVATIONS ON P. К. YAVOROV ATTEMPT AT FICTION, ENTITLED “FROM THE OBSERVATORY TO THE STATION”)
-
-
Бисера Дакова
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките, Institut für Slawistik – Universität Wien
- България
-
Бисера Дакова (1966). Доцент, доктор по нова и съвременна българска литература в Института за литература – БАН. От есента на 2016 е гост-преподавател по български език и литература в Университет Виена, Австрия. В периода януари–юни 2003: изследователска стипендия „Ернст Мах“ 269към Философския факултет на Университет Виена, с научен ръководител проф. д-р Алфред Пфабиган. В периода 2006–2011 преподава български език и литература в Института за славистика на същия университет и в университета „Фридрих Шилер“ в Йена, Германия. Автор е на редица научни статии в специализирани периодични издания и сборници, както и на монографиите: „Яворов. Археология на автора“ (Стигмати, 2002), „Век и краевековие. Позитивизъм и декаданс в българската литература през ХІХ век; аспекти на ориентализма и културната идентичност“ (Карина-М, 2007), „Der unanthologische Trajanov. Die getilgte Dekadenz. Über die Verwandlungen der poetischen Sprache“ [Неантологичният Траянов. Изличеното декадентство. За преображенията на поетическия език] (Dr. Kovač, 2009). Преводач на голямата австрийска писателка Фридерике Майрьокер: „само ЖЕСТОКО седя“ (Ерго, 2019).
Abstract:Yavorov’s experiment to be not himself, to enter the zone of fiction, is a performative act: what we see on the road, on the move, crossing Sofia, coincides with the entry into and exit from the narrative (from the prose). In this compendium text, Yavorov, adopting a role uncharacteristic of him, continually refers to recognizable or hidden gestures of famous writers, demonstrating an ostentatious familiarity in handling them. There is an empathy with Luben-Caravelov’s “physiological sketch”, reminiscences from Aleko’s feuilletons, ironically snide remarks to P. P. Slaveykov, mockery at the poetry of Trifon Kunev. The narrative’s travelogue, the selected Sofia topoi are frankly reminiscent of Vazov’s cycle of stories “Kardashev on the Hunt”. Yavorov’s text abounds with quotations – from the mocking-parody of Nietzsche’s Zarathustra and the Gospel to the profane-volgarized belitrization of his own lyrical motifs, i.e. to the seemingly muted self-reference to already published.
Subject: Autotextuality and CitationKeywords: жанр белетристика перформатив цитат алюзияReferences
ARNAUDOV, M. P. K. YAVOROV. Lichnost, tvorchestvo, sadba. Sofia: Bаlgarski pisatel. 1970.
DAKOVA, B. “Pesen na pesenta mi” – otvad konventsiite na ezika. – Literaturma misal, XXXIX-XL, 1995-96, № 2, s. 92–104.
KUNEV, Tr. Stihove. – Misal, XV, 1905, № 3-4, s. 165–167.
MIHAYLOVSKI, St. Iz prisoite na misalta. – Misal, XVI, 1906, № 9, s. 529–538.
NIETZSCHE, Fr. Tay reche Zaratustra (Za Svarhchoveka i posledniy chovek). Prev. M. Belcheva i P. Slaveykov. – Misal, XV, 1905, № 3-4, s. 145–158.
NIETZSCHE, Fr. Tay reche Zaratustra (1. Za volnata smart; 2. Noshtnata pesen; 3. Za otminavaneto; 4. Razgovor s tsarete). Prev. M. Belcheva. – Misal, XV, 1905, № 10, s. 584–594.
SLAVEYKOV, P. P. Fridrih Nitsche (Literaturna belezhka). – Misal, XIII, 1903, № 8, s. 469–470.
SLAVEYKOV, P. P. Ezik i kultura. – Misal, XVII, 1907, № 1, s. 22–36.
FAGE, E. Kogato chetyah Nitsshe. Etyudi varhu filosofiyata na Fridrih Nitsshe. – Misal, XVI, 1906, № 1, s. 34–46.
YAVOROV, P. K. V trenat. – Misal, XIV, 1904, № 7, s. 349–358.
YAVOROV, P. K. Spomen. – Misal, XV, 1905, № 1, s. 16–30.
YAVOROV, P. K. Edno srazhenie. – Misal, XV, 1905, № 3-4, s. 258–273.
YAVOROV, P. K. Ugasna slantse, – nyama ya lunata... – Misyl, XV, 1905, № 6, s. 307.
YAVOROV, P. K. V tamninata. – Misal, XV, 1905, № 10, s. 574–576.
YAVOROV, P. K. G-n Kiril Hristov. – Misal, XVI, 1906, № 1, s. 59–70.
YAVOROV, P. K. Vazhod. – Misal, XVI, 1906, № 2. s. 96–97.
YAVOROV, P. K. Kak minаvashe vremeto (Velikdenski spomeni). – Misal, XVII, 1907, № 6, s. 397–412.
YAVOROV, P. K. Dushata mi, zhena, dushata mi be hram. – Misal, XVII, 1907, № 1, s. 37.
YAVOROV, P. K. Kleopatra. – Misal, XVII, 1907, № 7-8, s. 449–450.
YAVOROV, P. K. Ot observatoriyata do garata. – Misal, XVII, 1907, № 9-10, s. 598–611.
-
