Статията се интересува от това как мотивът за смъртта присъства в ранното и в късното поетично творчество на Стоян Михайловски. Като основни страни в смисловото ядро на този устойчив за цялото творчество на писателя мотив се очертават общото усещане за мъртвина, свързана със смъртта на идеалите и на основанията за социално действие в света, както и с „изтляването“ на всяка надежда за обнова на човешкия род; вселенските мащаби на това бедствие и неудовлетворителните за разума обяснения за „тържеството“ на злото в световната история. Първоначално споменатите аспекти на мотива се разглеждат в рамките на ограничена по обем цялост, състояща се от циклите „Doloroso“ и „Varia“, взети от най-представителния и до днес за творчеството на писателя сборник с подбрани негови творби – „Божествен размирник“ (1987). Това дава възможност да се сблъскат и откроят две основни и в много отношения взаимоизключващи се светогледни нагласи в творчеството на писателя, тясно обвързани с мотива за смъртта, но ориентирани към различни смислови хоризонти. Първият хоризонт, доминиращ при ранния Михайловски, е линейният, прогресистки хоризонт, вписан изцяло в рамките на земната човешка История, без излаз „нагоре“, отвъд нея. Вторият, характерен за късния Михайловски, не зачертава изцяло значенията на първия, но включва в своята картина вертикалното, трансцендентно измерение на битието. Като ключова творба тук, бележеща прехода между тях, е разгледан сонетът „Лама сабахтани!“ (1905). Във втората част на статията мотивът за смъртта при Михайловски се разглежда в различен тълкувателен контекст от този в „Божествен размирник“. Анализът се съсредоточава върху творби, почерпени от друг сборник, представителен за неговото творчество и издаден приживе на писателя с активно негово участие – „Съчинения. Том първий“ (1918). Целта е да се покаже как се осъществява преобразуването в смисловото ядро на мотива за смъртта, като се използват въведените от Радосвет Коларов автотекстуални понятия инициационна творба, творба усилвател и творба експликатор.
МОТИВЪТ ЗА СМЪРТТА В ТВОРЧЕСТВОТО НА СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ: СВЕТОГЛЕДНИ НАГЛАСИ, ТЪЛКУВАТЕЛНИ КОНТЕКСТИ И МЕХАНИЗМИ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕ
-
-
- 0000-0002-4585-1170
Калин Михайлов
- [email protected]
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“
- Bulgaria
-
Калин Михайлов (доцент, д-р по филология) е литературовед, есеист и поет, преподавател по антична и западноевропейска литература в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор e на три литературоведски книги, посветени на различни аспекти в отношенията между християнството и художествената литература (роман и поезия); на сборника с есета „Забравената мая“ (2020); на шест стихосбирки, излезли в периода между 1991 и 2023 г, както и на повестта „Смъртта няма последната дума“ (2021).
Специализирал е по темата „Вяра и литература“ във Фрибур, Швейцария (1993–1994), с подкрепата на Фондация „Кацаров“, и в Пасау, Германия (2002–2003). Член-съосновател на „Академичния кръг по сравнително литературознание“ (CALIC-ACCL) и на Българското общество „Достоевски“. През периода 2012–2014 г. е лектор по български език и култура в Университета на Саарланд (Германия).
Abstract:Статията се интересува от това как мотивът за смъртта присъства в ранното и в късното поетично творчество на Стоян Михайловски. Като основни страни в смисловото ядро на този устойчив за цялото творчество на писателя мотив се очертават общото усещане за мъртвина, свързана със смъртта на идеалите и на основанията за социално действие в света, както и с „изтляването“ на всяка надежда за обнова на човешкия род; вселенските мащаби на това бедствие и неудовлетворителните за разума обяснения за „тържеството“ на злото в световната история. Първоначално споменатите аспекти на мотива се разглеждат в рамките на ограничена по обем цялост, състояща се от циклите „Doloroso“ и „Varia“, взети от най-представителния и до днес за творчеството на писателя сборник с подбрани негови творби – „Божествен размирник“ (1987). Това дава възможност да се сблъскат и откроят две основни и в много отношения взаимоизключващи се светогледни нагласи в творчеството на писателя, тясно обвързани с мотива за смъртта, но ориентирани към различни смислови хоризонти. Първият хоризонт, доминиращ при ранния Михайловски, е линейният, прогресистки хоризонт, вписан изцяло в рамките на земната човешка История, без излаз „нагоре“, отвъд нея. Вторият, характерен за късния Михайловски, не зачертава изцяло значенията на първия, но включва в своята картина вертикалното, трансцендентно измерение на битието. Като ключова творба тук, бележеща прехода между тях, е разгледан сонетът „Лама сабахтани!“ (1905). Във втората част на статията мотивът за смъртта при Михайловски се разглежда в различен тълкувателен контекст от този в „Божествен размирник“. Анализът се съсредоточава върху творби, почерпени от друг сборник, представителен за неговото творчество и издаден приживе на писателя с активно негово участие – „Съчинения. Том първий“ (1918). Целта е да се покаже как се осъществява преобразуването в смисловото ядро на мотива за смъртта, като се използват въведените от Радосвет Коларов автотекстуални понятия инициационна творба, творба усилвател и творба експликатор.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: Стоян Михайловски поезия и философия мотив за смъртта Радосвет Коларов автотекстуалностИзползвана литература
АРТОГ, Ф. Хронос – Западът в схватка с времето. Прев. А. Колева. София: Критика и хуманизъм, 2024.
БЕРДЯЕВ, Н. Смисълът на историята. Опит за философия на човешката съдба. София: Хр. Ботев, 1994.
КОЙЧЕВА, Р., Й. КАМЕНОВ. Коментарни бележки. – В: С. МИХАЙЛОВСКИ Божествен размирник. Философска поезия и проза. Съст. Ат. Натев. София: Български писател, с. 730–814.
КОЛАРОВ, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009.
МИХАЙЛОВ, К. Християнство и идентичност. Пътуване към себе си в света на литературата и културата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2007.
МИХАЙЛОВ, К. От идеята за Бога до личността на Бога – В: К. МИХАЙЛОВ. Християнската литература – между вписването и отграничаването. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2013, с. 131–145.
МИХАЙЛОВ, К. Оцелостяването на човека в късното творчество на Стоян Михайловски. – В: П. П. Славейков, д-р К. Кръстев, Ст. Михайловски. Литература и социален опит. Сборник с доклади от едноименната национална научна конференция с международно участие. Съст. Б. Пенчев, С. Данова, Н. Стоянова, Кр. Йорданова. София: Парадигма, 2018.
МИХАЙЛОВ, К. Мотивът Не трае нищо! в сонетите на Стоян Михайловски. – Cyrillo-Methodian Papers / Zeszyty Cyrylo-Metodiańskie, бр. 13, 2024, с. 93–107: https://journals.umcs.pl/zcm/article/view/17584 (прегл. 01.07.2025)
МИХАЙЛОВСКИ, С. Божествен размирник. Философска поезия и проза. Съст. и предг. Ат. Натев. Ред. и бел. Р. Койчева и Й. Каменов. Посл. Ал. Кьосев. София: Български писател, 1987.
МИХАЙЛОВСКИ, С. Встъпление. – В: С. МИХАЙЛОВСКИ. Съчинения. Том първий. София: Държавна печатница, 1918, с. ix–xl.
МИХАЙЛОВСКИ. Съчинения. Том първий. София: Държавна печатница, 1918.
НЕЙЧЕВ, Н. Хронос, Кайрос, вечност в Петокнижието на Ф. М. Достоевски. Пловдив: УИ „Паисий Хилендарски“, 2024.
СПАСОВА, К. Модерният мимесис. Саморефлексията в литературата. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2021.
-
