Настоящата статия прилага понятието автотекстуалност на Радосвет Коларов към творчеството на Софроний Врачански и по-специално към неговия сборник от 1805 г. „Книга за трите религии“, който съдържа и оригиналната му автобиография. Основна теза на статията е, че давайки си сметка за пластовете на протичащото време и деятелността на отделния субект в неговата епоха, Софроний включва в началото на ръкописа своеобразен „епиграф“. Той представлява сентенция за модусите на времето, която идва от античната традиция и скрепява логиката на преводните и оригинални части на сборника.
ВРЕМЕ, ЕПИГРАФ И АВТОБИОГРАФИЯ: ЗА АВТОТЕКСТУАЛНОСТТА ПРИ СОФРОНИЙ ВРАЧАНСКИ
-
-
- 0000-0001-8009-0664
Надежда Александрова
- [email protected]
- Софийски университет „Св. Климент Охридски“, МП „Литературознание“
- България
-
Доц. д-р НАДЕЖДА АЕКСАНДРОВА преподава в Катедрата по българска литература в Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Има две монографии и редица статии, свързани с българската и балканската литература през османския период, с история на жените и половете и с история на емоциите. Първата ѝ книга е върху женския въпрос в българската публицистиката и проза на XIX век, а втората се занимава с преплитането на литературни мотиви и трансфера на идеите в Османската империя във връзка с образа на платената султанска войска – еничарите. Д-р Александрова е специализирала в Будапеща, Букурещ, Истанбул и Кьолн. Участва в международни проекти по европейската програма COST, както и в мрежата за мобилност CEEPUS. Тя е асоцииран член на Центъра за академични изследвания в София, заместник-председател на Българското общество за проучване на осемнадесети век и член на редколегията на изданията „Women Writers in History“ (de Gruyter Brill) „Studies on Philosophy, Intellectual History, Arts, Sciences“ (Brepols), на българското списание „Дългият осемнадесети век“ и на сръбското „Книженство“.
Abstract:Настоящата статия прилага понятието автотекстуалност на Радосвет Коларов към творчеството на Софроний Врачански и по-специално към неговия сборник от 1805 г. „Книга за трите религии“, който съдържа и оригиналната му автобиография. Основна теза на статията е, че давайки си сметка за пластовете на протичащото време и деятелността на отделния субект в неговата епоха, Софроний включва в началото на ръкописа своеобразен „епиграф“. Той представлява сентенция за модусите на времето, която идва от античната традиция и скрепява логиката на преводните и оригинални части на сборника.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: автотекстуалност религиозни трактати епиграф понятие за време автобиографияИзползвана литература
АРЕТОВ, Н. Софроний Врачански: живот и дело. София: Кралица Маб, 2017.
ДАСКАЛОВ, Р. Ако е за Българско, то времето е в нас и ние сме във времето; то нас обръща и ние него обръщаме. – Култура, VII, 19. 02. 1999: https://newspaper.kultura.bg/bg/article/view/2055 (прегл.10.07.2025).
ИГОВ, А. Знамена и ключове: поетика на епиграфа. София: Жанет 45, 2022.
КИСЕЛКОВ, В. Софроний Врачански, живот и творчество. София: Издателство на БАН, 1963.
КОЗЕЛЕК, Р. Пластовете на времето. София: Дом на науките за човека и обществото, 2002.
КОЛАРОВ, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009.
КОПРЕЕВА, Т. Немеркнущий свет: Из истории книжных связей Болгарии и Русии XI – начале XIX века. Велико Търново: ПИК, 1996.
ЛЕВСКИ, В. Документи, в два тома. Т. 1 Факсимилно издание на документите, Съст. Крумка Шарова и колектив. София: ОК „Васил Левски“, НБ „Св. св. Кирил и Методий“, 2000.
ЛЕКОВ, Д. Вечното в българската възрожденска литература. София: Ариадна, 2008.
ПАВЛОВ, И. Археографические и источниковедческие заметки о рукописях светителя Софрония, епископа Врачанского, публикуемых в настоящем сборнике. – В: Св. Софроний епископ Врачански. Катехизически, омилетични и нравоучителни писания. София: Синодално издателство, 1989, c. 647–666.
ПИКИО, Р. Функция на библейските тематични ключове в литературния код на православното славянство. – В: Православното славянство и старобългарската културна традиция. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1993, с. 385–435.
РАДЕВ, И. Софроний Врачански. Живот и дело. София: Наука и изкуство, 1983.
ТОПАЛОВ, К. Възрожденци. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1999.
-
