Първият отпечатан разказ на Елин Пелин „Напаст Божия“ (1901) е разгорещен диалог с Библията, който досега не е бил обект на самостоятелно проучване. В настоящата студия са открити и анализирани препратките към Стария и Новия завет в текста на разказа. Потърсено е как те участват в посланието на текста, как променят и обогатяват затворения прочит на произведението. Анализът показва, че Елин Пелин е използвал в творбата си преди всичко есхатологичните текстове от Свещеното писание, към които насочва цитатът „Второ пришествие“ в края на описанието на сушата, и старозаветната „Книга на Иов“, която също като българския разказ изследва причините за нещастието и многостранно оглежда хипотезата за вина. Този резултат поставя извороведския въпрос каква Библия е чел Елин Пелин. За целта определени пасажи от разказа са съпоставени с конкретни стихове от три славянски превода на Свещеното писание, които са съществували по време на написването на „Напаст Божия“. Сравнението води до хипотезата, че Елин Пелин най-вероятно е ползвал руския синодален превод на Библията. Интертекстуалният подход е съчетан с анализ на структурата на разказа. Установено е, че двойствеността е основният структурен принцип, според който са изградени множество компоненти на творбата (персонажи, отношения, състояния и сюжетни събития). С последователното разгръщане на наратива те се раздвояват или се удвояват. Разгледани са и обстоятелствата около създаването на произведението, както и духовните убеждения на писателя.
РАЗКАЗЪТ „НАПАСТ БОЖИЯ“ ОТ ЕЛИН ПЕЛИН И БИБЛЕЙСКИТЕ ТЕКСТОВЕ
-
-
Регина Койчева
- [email protected]
- Институт за литература – Българска академия на науките
- България
-
Регина Койчева, родена през 1974 г., е главен асистент в Института за литература при БАН и разработва интердисциплинарното поле между палеославистиката и теорията на литературата. Основният ѝ предмет на изследване са оригиналните старобългарски песнопения от IX и началото на Х в., върху които има редица публикации с теоретичен, литературноисторически и лингвистичен профил. Заедно с проф. д. н. Анисава Милтенова е съставител и редактор на сборника „Смъртта и погребението в юдео-християнската традиция“ (Studia Mediaevalia Slavica et Byzantina, том I, 2011). Завършила е Българска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Докторската ѝ дисертация на тема „Ирмоси и словесни структури в триодните канони на Константин Преславски“ с научен ръководител проф. д. н. Георги Попов е защитена през 2005 г. Специализирала е при проф. Хайнц Миклас в Института по сла- вистика към Виенския университет (2005–2006; 2009) и при доц. Любор Матейко в Братиславския унивеситет „Ян Коменски“ (2018– 2019). Повече за Р. Койчева е публикувано тук: http://ilit.bas.bg/bg/ koicheva-regina.html
Abstract:Първият отпечатан разказ на Елин Пелин „Напаст Божия“ (1901) е разгорещен диалог с Библията, който досега не е бил обект на самостоятелно проучване. В настоящата студия са открити и анализирани препратките към Стария и Новия завет в текста на разказа. Потърсено е как те участват в посланието на текста, как променят и обогатяват затворения прочит на произведението. Анализът показва, че Елин Пелин е използвал в творбата си преди всичко есхатологичните текстове от Свещеното писание, към които насочва цитатът „Второ пришествие“ в края на описанието на сушата, и старозаветната „Книга на Иов“, която също като българския разказ изследва причините за нещастието и многостранно оглежда хипотезата за вина. Този резултат поставя извороведския въпрос каква Библия е чел Елин Пелин. За целта определени пасажи от разказа са съпоставени с конкретни стихове от три славянски превода на Свещеното писание, които са съществували по време на написването на „Напаст Божия“. Сравнението води до хипотезата, че Елин Пелин най-вероятно е ползвал руския синодален превод на Библията. Интертекстуалният подход е съчетан с анализ на структурата на разказа. Установено е, че двойствеността е основният структурен принцип, според който са изградени множество компоненти на творбата (персонажи, отношения, състояния и сюжетни събития). С последователното разгръщане на наратива те се раздвояват или се удвояват. Разгледани са и обстоятелствата около създаването на произведението, както и духовните убеждения на писателя.
Тема: Автотекстуалност и цитатКлючови думи: Елин Пелин „Напаст Божия“ Библия цитат алюзияИзползвана литература
Библия. Книги Священного Писания Ветхого и Нового Завета. Санктпетербург: В синодальной типографии, 1876: https://azbyka.ru/biblia/ (прегл. 01.07.2025).
Библия, сиреч Священото писание на Ветхий и Новий завет вярно и точно преведено от първообразното. Цариград: в книгопечатницата на А. Х. Бояджияна, 1874.
Библия, сиреч книгите на Свещеното писание на Ветхия и Новия завет. София: Синодално издателство, 1991.
Библия. Книги Священного писания Ветхого и Нового завета на церковнославянском языке с параллельными местами. Репр. изд. Москва: Российское библейское общество, 1997.
ЕП 1972 І: ЕЛИН ПЕЛИН. Съчинения в шест тома. Ред. Т. Боров, К. Генов, П. Русев. Т. 1. Разкази 1901–1906. Ред. и съст. Т. Боров. София: Български писател, 1972.
ЕЛИН ПЕЛИН. Съчинения в шест тома. Ред. Т. Боров, К. Генов, П. Русев. Т. 3. Под манастирската лоза; Аз, ти, той; Черни рози; Пижо и Пендо и др. Ред. и съст. П. Русев. София: Български писател, 1972.
ЕЛИНЪ-ПЕЛИНЪ. Разкази. Б. м. [София]: б. и., б. г. [1904].
ЯВОРОВ, П. К. Събрани съчинения в пет тома. Т. 1. Стихотворения. Ред. Л. Кацкова, М. Николов. София: Български писател, 1959.
АЛЕКСЕЕВ, А. А. Библия. IV. Переводы на славянские языки. Русский. – В: Православная энциклопедия (электронная версия). Т. 5. Москва: Православная энциклопедия, 2 сентября 2009: https://www.pravenc.ru/text/209473.html#part_23 (прегл. 15.07.2025).
АЛЕКСИЕВ, Д. Последните времена. София: б. и., 2007.
АЛЕКСИЕВ, Д. Православна книга за вечния живот. Ред. Сливенски митрополит Йоаникий. София: б. и., 2019.
АНДРЕЙЧИН, Л., Л. ГЕОРГИЕВ, С. ИЛЧЕВ, Н. КОСТОВ, И. ЛЕКОВ, С. СТОЙКОВ, Ц. ТОДОРОВ. Български тълковен речник. София: Наука и изкуство, 1976.
БЛАГОВА, Э., Р. М. ЦЕЙТЛИН, С. ГЕРОДЕС, Л. ПАЦНЕРОВА, М. БАУЭРОВА. Старославянский словарь (по рукописям X–XI веков). Под ред. Р. М. Цейтлин, Р. Вечерки и Э. Благовой. Москва: Русский язык, 1999.
БУЮКЛИЕВ, И. и др. Граматика на старобългарския език: Фонетика, морфология, синтаксис. Гл. ред. И. Дуриданов. София: Издателство на БАН, 1991.
ДАФИНОВ, З. Автентичният Елин Пелин. Документална хроника за живота и творчеството му. София: Изток-Запад, 2005.
ДИМИТРОВ, И., А. А. ТУРИЛОВ. Библия. IV. Переводы на славянские языки. Болгарский. – В: Православная энциклопедия (электронная версия). Т. 5. Москва: Православная энциклопедия, 2 сентября 2009: https://www.pravenc.ru/text/209473.html#part_19 (прегл. 15.07.2025).
ЗМЕЙ ГОРЯНИН. Моят приятел Елин Пелин. София: Арс Милениум МММ, 2013.
ИВАНОВА-МИРЧЕВА, Д. (отг. ред.). Старобългарски речник. Т. 1. София: Валентин Траянов, 1999: http://dcl.bas.bg/lib/Starobalgarski_rechnik_tom1/#page/650/mode/1up (прегл. 25.06.2025).
КОВАЧЕВ, Н. Честотно-тълковен речник на личните имена у българите. София: Д-р Петър Берон, 1987.
КОЛАРОВ, Р. Елин-Пелин. София: ИК Век 22, б. г. [1995] (Лит. поредица „Елит“. Критически студии и есета „За и против“, № 3).
КОЛАРОВ, Р. Звук и смисъл. Наблюдения над фоничната организация на художествената проза. София: Издателство на БАН, 1983.
КОЛАРОВ, Р. Литературни анализи. София: ИК Век 22, б. г. (Лит. поредица „Елит“. Критически студии и есета „За и против“, № 5).
КОЛАРОВ, Р. Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността. София: Просвета, 2009.
КОНСТАНТИНОВ, Г. Елин Пелин. – В: Страници за Елин Пелин. Творчеството на писателя в българската литературна критика. Съст. П. Парушев. София: ИК Параф, 1991, с. 128–153.
МИХАЙЛОВ, К. Християнство и литература. Фигури на (не)благородното. София: УИ „Св. Климент Охридски“, 2023.
Архимандрит НЕКТАРИОС (МУЛАТСИОТИС). Кога ще настъпи Второто пришествие на Иисус Христос? Прев. Я. Христов. София: Млад свят, 1991.
НИКОЛОВ, И. Откровение на св. Иоан Богослов (Изяснение). Костенец: Витезда, [б. г.].
ПАНОВА, И. Вазов, Елин Пелин, Йовков. Майстори на разказа. София: Български писател, 1975.
ПИЛЕВА, М. Мисията на д-р Албърт Лонг сред българите. София: ИЦ „Боян Пенев“, 2023.
ПОПОВ, Х. Ръководство за изучаване пророческите книги на Ветхия завет. София: Синодално издателство, 1990.
Йеромонах СЕРАФИМ (РОУЗ). Душата след смъртта. Прев. Н. Иванов, Р. Русев, Е. Куюмджиев. Б. м.: Двери, б. г.
СПАСОВА, А. Змей Горянин. – В: Българската литература след Освобождението (1878) – личности и процеси, документи и артефакти (дигитален речник). София: Институт за литература – БАН, 2018–2025: https://dictionarylit-bg.eu (прегл. 15.07.2025).
ТОТЕВ, П. Три повода за размисли за прозата на Елин Пелин. – В: Творби и проблеми. Литературни анализи. Т. 1. Съст. и ред. М. Цанежа. София: Български писател, 1979, с. 551–569.
Блаж. ФЕОФИЛАКТ, архиеп. БОЛГАРСКИЙ. Благовестник, или толкование на Святое Евангелие в двух частях. Ч. [2]. Евангелие от Луки. Москва: Скит, 1993.
ЧАРОТА, И. А. Библия. IV. Переводы на славянские языки. Сербский. – В: Православная энциклопедия (электронная версия). Т. 5. Москва: Православная энциклопедия, 2 сентября 2009: https://www.pravenc.ru/text/209473.html#part_24 (прегл. 15.07.2025).
-
